Историята на „седемте бели негърчета” е коренно различна от тази на десетте негърчета от романа на Агата Кристи.” Белите негърчета дълго време преди пандемията Ковид-19 можеха да бъдат видени всеки ден, в продължение на години, седнали на една и съща маса, в интервала от 08:30 до 09:30 часа, в кафене Модилиани, Пазарджик. Като ги питаха какво правят те отговаряха: „Абе пием по едно кафе и после по цял ден сме свободни”.

Те са мъже на възраст с различни професии и занимания. Може да се каже, че са нестандартни. С всеки от тях се случват невероятни истории, след като по различни причини изчезват внезапно от мястото на ежедневните им срещи.

Книгата е артистичен напън да бъде създаден колективен образ на тези чудаци с помощта на увеличителното стъкло на фантазията.